Аз имам родители, но мои родители са и моите учители- та аз се сещам толкова често за тях с топлина от милото чувство на закрилата им. Аз имам приятели, но моите приятели са и моите учители- след толкова години и разстояние те още сякаш са до мен и ме подкрепят. Аз имам съветници, но моите учители са ми и наставници- чувам гласовете им, помня жестовете и реакциите ми, те ме насърчават, те ми помагат. Аз имам свои идеали, но моите учители може да са ми дали в заем техните.

И аз съм спокоен, защото знам, дори моите идеали да не са само мои, а да съм взаимствал от учителите- всички можем да гледаме уверено, целият свят може да е спокоен, защото аз познавам тези хора- те са най-достойните.

Щастливи сте ученици, един ден ще разберете, че повечето ваши учители се раздават толкова, без да имат и капка от нормалните материални стимули, за които всички ние останалите се борим основно и заради които смятаме, че някое друго занятие като учителското не си заслужава да бъде подхващано.

Щастливи сте ученици- в най-доброто си време срещате най-добрите хора. Ще кажете има и други- не, те не са учители и не за тях ми беше думата! Щастливи сте ученици и затова- усмихвайте се!

с някои от тях беше весело, други ме караха да треперя от страх, трети ми дадоха теми за размисъл. Всички те ми показаха най-ценния урок - този, как да бъдеш човек!