Думата ми е за ремонт на жилище в най-големия град в България. Очакванията са тук да има най-много майстори, да оцеляват само най-добрите, най-коректните. Така предполагах и аз, но се оказа друго. Сякаш сме в състояние на бубонна чума, всеки гледа да вземе нещо бързо от теб и да не те види повече, всеки гледа да оцелее лично и не се надява на дълготрайни отношения, не го интересува доброто име, важното е веднъж да те излъже. Светът ли свършва? Всъщност постът ми не е отрицателен, а пост надежда. За мен надеждата дойде след като попаднах на определени майстори. Накратко, мисията не е невъзможна с тези хора       http://remont-imot.com/    
за ремонт София.

Ние не казваме добра дума за другите, за специалистите, за майсторите, сякаш само ние заслужаваме добра дума. Затова реших този път да направя нещо различно, не само да се оплаквам. Да, разбирам, всеки се страхува да не бъде обвинен, че прави нарочна реклама и т.н., но покрай такива предразсъдъци да не смее човек да похвали някого.
Иначе за оплакване имам доста поводи, преди да попадна на Ремонт-Имот, защото в къщи влизаха и излизаха безброй "майстори". Всеки остави своя неповторим почерк и домът ми започна да прилича на картина на Пикасо - криви стени и сводове, разминаващи се линии, наклон там където не трябва да има, всичко капе, разлепва се, но все се искат още пари, за онова, което трябва вече да е готово!

Неусетно пак заговорих за проблемите, а исках да кажа положителното.
Домът е нещо много важно, затова моята голяма благодарност е, че намерихме майстори, които без да ни източат бюджета ни свършиха всички нужни дейности, които поискахме - ремонт на баня, измазване на стени, изравняване, нивелиране, поставяне на настилки, боядисване на всички стаи, ремонт на детска стая, въобще цялостен ремонт на апартамент.

Когато е направено всичко както трябва нямаш много думи, сигурно е защото страстта идва, когато си недоволен. Все пак, хубавото е, че поне успяхме да изразим своите благодарности на майстора ни в София за хубавия, качествен ремонт!

Та когато ни запитат освен много неизвестни има ли надежда за добър ремонт, забравяме онази приказка, че вкараш ли майстори в къщи, после трябва да ремонтираш след тях, и казваме, че има надежда!

Може би сте попадали на темата за децата индиго. Това е нещо доста интересно, но и е нещо по което има доста нерешени спорове. Имам много мнения по въпроса, най-общо те се свеждат до подигравка с феномена и до абсолютната убеденост, че феномена съществува. На първо място по отношение на децата индиго има и още едно противопоставяне, то е на кристалните деца. Кристалните деца са някакъв антипод на децата индиго. На темата попаднах през един сайт. Въпреки че сайтът е номинално определен за клюки, много коректно изрежда всички характеристики, които авторите определят за децата индиго в литературата по въпроса. Децата индиго били по-агресивни и неспокойно, откъдето и интереса на родителите към спецификите на техните деца. От тук се появява и интереса на родителите към темата за децата индиго. Те искат да разберат детето им индиго ли е или е просто калпазанин, който не иска да си учи уроците и да уважава учители и родители. По въпроса са казани сходни неща, макар и не толкова концентрирано и в уики статията за децата индиго . Там е спомената и критиката по въпроса, а именно, че много от авторите или поне някои от тях лансират концепцията за децата индиго за да впечатлят родителите, да им се харесат и главно за да изкарат пари от тяхната лековерност. Има някои доста забогатели автори по темата за индиготата и кристалните деца.

Аз ще спомена само няколко неща, които ме впечатлиха по въпроса за децата индиго. Първото е, че последните години се раждали много повече такива деца, а подобен бум имало и през седемдесетте години. Следващото нещо е, че децата индиго са агресивни, но не и по начина, по който си представяме от тази дума. С други думи ако детето ви е просто агресивно или побойник, то определено не става дума за дете индиго, а просто за дете свързано с лошо влияние или просто сте занемарили възпитанието. Следващото нещо, което за мен е малко сложно е, че индиготата имат усебен усет и към бунтарството и към творчеството и откритията. така или иначе, ако такива деца съществуват, то те са доста неспокойни умове и са доста странни и невписващи се в очакванията на родителите и актуалните обществени порядки.

Очаквайте скоро да започнат да ви обясняват как дупката в Царичина е поредното чудо в реалния ни свят и дори доказателство за наличието на свръхестествени сили. Очаквайте дори да се появят ентусиасти, които да възобновят копаенето на своя глава. Все по-големи проблеми ще има държавата с това и не знам как ще се опази мястото, въпреки че е затрупано. Според мен ще започнат да копаят отстрани, за да стигнат до прохода. Повод за написването на статията ми дадоха една публикация в сайт и едно интервю с Ели Логинова по бтв. Телевизите дайстват така, че гледат една от друга и бързат да не останат по-назад. Затова очаквам скоро да има подобни предавания и по BNT и по Нова тв. Разбира се Венета Райкова от Nova TV също няма да пропусне да се поблещи малко по темата. Идеята е, че медиите имат нужда да се забрави откровената истина по въпроса с Царичина дупка и търсения тап Първи човек. Имат нужда, за да стават сензации, за които да се говори и около които да се подържа жив интереса на телевизионната публика. От друга страна ако са точни и обективни, този зрителски ентусиазъм ще спадне. Затова медиите хитро изчакаха да поотминат няколко години и да се позабравят много около детайлите по този случай. Така сега медиите подхващат само въпроса как така копаенето е спряло точно преди да се стигне целта. всъщност това е опашата лъжа и специалистите работили по въпроса много пъти разясняваха въпроса, но когато му беше времето. Сега по този щекотлев въпрос питат кого? Питат най-заинтересованото лице случая да изглежда недовършен заради спряното копаене- екстрасенската Ели Логинова. Припомням ви, че точно тя напуши власти, интелектуалци, армия, че има заровен андрогин и големи чудеса в Царичина. После а още малко, а още малко и с копаене щяха да прокопаят колкото хората прокопаха за Ламанша. Най-нагло същата Логинова сега твърди, че не са я послушали да продължат разкопките още няколко метра. Предполагам, че същото щеше да каже и след още година копане. И сега забравили изводите за това да не се слушат такива като тази "лечителка" неусетно се връщаме към опита да сътворим още един мит за някакво недокоснато чудно откритие.

Портфолиото е съвременният подход към представянето ни пред обществото. Става дума за много и най-различни изисквания да се представяме пред различните групи хора. Най-познатата форма е, че портфолио се иска, когато трябва да направим презентация за себе си пред работодател, то е своеобразно мотивационно писмо, без, разбира се, да го замества. Портфолиото се иска от бъдещия ни работодател, за да се запознае на практика с нашите качества, да се запознае с това, което можем да демонстрираме. Това е и най-доброто средство да преценят дали можем това, което искат да видят работодателите ни. За да не опростяваме възможностите и съвременната роля на портфолиото като презентация трябва да споменем и неговите по-широки социални функции.

Тези по-широки социални функции са личността да се представя не само като в един работен каталог, като в албум на свършената работа, а да се презентира точно като личност. Това е възможно ако портфолиото е вложено в платформа, която има и разнообразни възможности да съществува в социална мрежа, ако личността представя себе си, пак благодарение на платформата, и чрез други, разннобразни аспекти на личността си. За да ни изберат, за да ни преценят по-добре вече не е достатъчно само да покажем какво можем, но трябва да представим и себе си като интереси, себе си като преценка по различни въпроси, да представим себе си като живот и стил. Това доста сложно изискване може да се осъществи само ако портфолиото ни е не само професионално, но и житейско портфолио или портфолио с различни класьори. Такава точно възможност за направа на портфолио дават платформите за направа на дневник-презентация. Платформата ни дава безплатна възможност да се представим и си направим портфолио в елегантната форма на лично уеб списание. Няма да даваме пример, за да не правим реклама.

Важно ми е, по дяволите!

Чудя се ако става дума за самоубиец, искащ в последния момент съвет, как ли ще му помогнат обичайните ни 5 прочитания на пост.

По странен закон първият прочитащ ще е попаднал погрешка, вторият ще е доста объркан какво се прави в такива моменти и ще направи „нищото“, третият ще си каже преди да излезе с мръсна газ „Тоа, па“, четвъртият ще му напише „Хубава статия“ ?!?, а петият ще каже спасително „Не се тревожи и аз съм минал по този път“.

Направо ме спаси! Вече няма да се самоубивам. Дори ще поискам да прибера на скътано предсмъртното си писмо, за да се посмеем един ден с внуците.

Пишете вие в блога предсмъртно и какво? Дочаквате появата на поста ви сред „Нови“. Да пази бог обаче като ви е важно до самоубийство, да не мине след вас от онези блогари, аз им викам „картечари“. Изстрелва 35 поста след вашия и ви отиде апелът за помощ и надеждата да чуете човешки съвет. Вашатата тема на живота ще бъде видяна- На Мук!

А, бе хич не са ми нужни хората! Много сме преситени. Интоксикирани сме от човешко присъствие и желаем да се концентрираме главно върху себе си. Докато и от себе си не се отчуждим...

Знаете ли, така и така сте ме прочели, така и утре ще ме забравите, ами дай да ви тегля една майна, поне да ми остане чувство, че съм натрил носа на световното човечество.

Е, не. И това не мога... Всъщност обичам хората. Значи и живота. Може би и затова пиша, протягам ръка към хората, а не се самоубивам. А щеше да е толкова фешън и щях да имам толкова прочитания. Вестникарски...