Прочетен: 1935 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2019 10:28
Чудя се ако става дума за самоубиец, искащ в последния момент съвет, как ли ще му помогнат обичайните ни 5 прочитания на пост.
По странен закон първият прочитащ ще е попаднал погрешка, вторият ще е доста объркан какво се прави в такива моменти и ще направи „нищото“, третият ще си каже преди да излезе с мръсна газ „Тоа, па“, четвъртият ще му напише „Хубава статия“ ?!?, а петият ще каже спасително „Не се тревожи и аз съм минал по този път“.
Направо ме спаси! Вече няма да се самоубивам. Дори ще поискам да прибера на скътано предсмъртното си писмо, за да се посмеем един ден с внуците.
Пишете вие в блога предсмъртно и какво? Дочаквате появата на поста ви сред „Нови“. Да пази бог обаче като ви е важно до самоубийство, да не мине след вас от онези блогари, аз им викам „картечари“. Изстрелва 35 поста след вашия и ви отиде апелът за помощ и надеждата да чуете човешки съвет. Вашатата тема на живота ще бъде видяна- На Мук!
А, бе хич не са ми нужни хората! Много сме преситени. Интоксикирани сме от човешко присъствие и желаем да се концентрираме главно върху себе си. Докато и от себе си не се отчуждим...
Знаете ли, така и така сте ме прочели, така и утре ще ме забравите, ами дай да ви тегля една майна, поне да ми остане чувство, че съм натрил носа на световното човечество.
Е, не. И това не мога... Всъщност обичам хората. Значи и живота. Може би и затова пиша, протягам ръка към хората, а не се самоубивам. А щеше да е толкова фешън и щях да имам толкова прочитания. Вестникарски...